От 27 години фондацията на учения със световна слава работи усилено в сферите на образованието, науката и културата в България.

Мащабите на неговата просветителска дейност в България са толкова големи, че вероятно има основателна причина да бъде наричан „най-големият благодетел в областта на образованието у нас“. В едно почти запустяло преди години село – Оряховица, Старозагорско, създадената от проф. Минко Балкански фондация „Миню Балкански“, кръстена на името на неговия баща, е като държава в държавата. В огромен квадрат, затворен между 4 улици, фондацията изгражда цял кампус от сгради за учебни занятия и живеене. Когато хора влизат за първи път в огромния учебен център, споделят, че все едно са в Европа. Всичко в него – от залите за занятия до общежитията и местата за отдих и красивия парк, е направено по най-добрите образци на Стария континент и Америка.

А школите са атрактивни за ученолюбивите деца – по комбинаторна, забавна и крипто математика, теоретична и забавна физика, астрономия, френски и английски език, по музикална култура и изкуства… В тях преподават доброволци – специалисти от България и света. На занятията цари ред и дисциплина. Децата оставят телефоните и другите си мобилни устройства извън залите, родители там не влизат. Ако някой си позволи да отсъства от занятия, се обаждат на родителите да си го приберат.

„Тази година за летните ни школи са се записали 500 деца от България и целия свят“ – каза проф. Балкански. – Българи, които живеят в други страни, пращат децата си при бабите, а те ги водят на училище при нас. Ние създаваме дух, желание за знание, помагаме на децата да намерят своето място и път в живота. Те трябва да се вдъхновят в нещо. И най-забележителното е, че всички преподаватели в нашите школи са доброволци! Това е в основата на идеологията ни – че да дадеш е най-голямото щастие!“.

Никога няма да му дадеш годините – скоро навърши 92, а е все така енергичен и борбен, пали се често, говори с вдъхновение, а очите му светят. На 15 юни той долетя от Париж, за да сподели със земляците си в Нова Загора втората премиера на документалния филм „Да надскочиш съдбата“, посветен на него.

Преди това на 16 април при голям успех премина премиерата на 77-минутната лента. Създадена е от продуцента Марио Марков и режисьора Панчо Цанков по сценарий на двамата. „В началото на кариерата ми в киното операторът Стоян Енев, на когото бях асистент, бе от Нова Загора и с неподправена гордост ми разказваше за съгражданина си от Париж. Когато Панчо ми предложи да направим филм за Минко Балкански, приех с удоволствие. Щастлив съм, че успяхме да се докоснем до този изключителен човек. България има нужда от такива хора!“, каза процуцентът и съсценарист Марио Марков.

„Това е филм портрет. Стремяли сме се да избягаме от скуката на обикновения биографичен очерк. Да минем отвъд житейската история и да покажем един човек с необикновена съдба, тръгнал от малко тракийско село и стигнал до върховете на световната наука. Един съвременен български възрожденец. От истинските!“, коментира избора си режисьорът Цанков.

„Като малък много исках да се катеря по скалите. Бяха стръмни и все не успявах, но си казвах: „Утре ще стане!“. Винаги съм се стремял да надскоча себе си! Това е моят живот!“, споделя проф. Балкански. Той е роден в старозагорското село Оряховица на 24 юли 1927 г. Баща му е искал да учи, но не е могъл. Бил е много предприемчив, с буден ум и влюбен в образованието. Прави в Оряховица голям универсален магазин, подобен на мол, и въпреки заетостта не минава ден без да чете книга.

Миню съзнава, че не може да даде образование на сина си и когато Минко е на 5 години и половина, го праща в София при учителка – да живее при нея и тя да го обучава. Първо установяват, че е музикален, бащата му купува цигулка и той започва да ходи на уроци. После тръгва на училище и така се влюбва в ученето, че когато дойде лятото, плаче какво ще прави на село без занятията.

В гимназията взема по 2 класа за година и през 1945 г. вече е студент в Софийския университет, но мечтае да учи в университета „Екол нормал сюпериор“ в Париж, където е преподавал неговият любимец Луи Пастьор. Минко успява да замине за Франция. Учи в „Екол Национал де Хими“ в Бордо и след дипломирането си като инженер заминава за Париж. Там постъпва в лабораторията по електрохимия на Сорбоната, където защитава докторантура през 1954 г. Назначен е в Центъра за научни изследвания. Същата година е назначен и в „Макс Планк Институт“ в Берлин, където прави научни изследвания в областта на полупроводниците. Заради успехите си е приет в легендарния Масачузетски технологичен институт (MIT) в Кеймбридж, където се свързва с най-видните учени в областта на физиката на твърдото тяло.

От 1955 г. е член на лабораторията по физика на „Екол Нормал Сюпериор“. На 28 години вече е професор в университета “Пиер и Мария Кюри”, доктор на лабораторията по физика на твърдото тяло и професор в Калифорнийския Университет “Ървайн”, където го удостояват с титлата „Заслужил Професор“. Партньор е и организатор на сътрудничество с научни групи във Франция, Германия, Сащ, Япония, Индия, Китай, Полша.

През 1992 г. по настояване на Симеон Ангелов, посланик на България в Париж, проф. Балкански за пръв път се връща в родината си след много години зад граница и е удостоен с титлата „Почетен доктор“ на Софийския университет. „Никога няма да забравя как след речта ми по този повод студентите се въодушевиха, ръкопляскаха ми, очите им светеха. Това ме грабна. Реших да се посветя на образованието на тези чудесни деца“, споделя професорът. Година по-късно създава Висш институт за развитие на културата, науката и технологиите в България, който организира научни симпозиуми и конкурси за български ученици, за да следват в престижни френски университети.

Идеята за създаването на Национален институт по образованието в родното му село Оряховица се ражда спонтанно, когато след връщането му от България на Бъдни вечер се събира цялото му семейство. Той им говори, а големият му син Ален вади лист хартия и започва да пише какви средства ще са нужни, за да се откупят някои сгради в селото, да се реновират и да се поддържа образователният център.

Проф. Балкански иска да откупи сградите на училището и ритуалната зала, които са в окаяно състояние. Общинарите от Стара Загора обаче решават единодушно да ги дарят на фондация „Минко Балкански“. Със средства на фондацията ги реконструират, засаждат нови дръвчета, правят парк и обзавеждат общежитие за учениците. Реновират и изоставената бивша селска фурна, която е и баня, и създават Клуб на младежта и науката. Оборудват зали с техника за общо 12-те летни школи за ученици. Възстановяват и бившия пионерски дом в Нова Загора. Днес красивата Розова къща е културен център. Проф. Балкански реконструира и бащината си къща и създава музей с експонати, типични за региона.

Топла връзка свързва 3 поколения Балкански в родова приемственост. Всичко започва от бащата Миню Балкански, който всяка вечер, в продължение на 19 години, взема лист хартия и пише писмо на своя син Минко. „Пазя всичките писма, общо са към 2000, мои и негови – казва проф. Балкански. – Тогава те бяха истинската храна за мен, морална и интелектуална. Тази много силна любов сега по подобен начин я има с големия ми син Ален. Той отиде много по-напред в науката и в приложенията от мен, днес управлява фондация „Миню Балкански“. Чудя се на българите като кажат „Минко Балкански е богат човек“. Вярно, живея добре с пенсията си, но синът ми е този, който осигурява средствата за фондацията. Аз не съм богат човек. Аз съм един добър човек.“

Професорът вярва, че в България има изключително много талантливи млади хора. Затова всяка година организира конкурс „Минко Балкански“, като фондацията финансира изцяло обучението на победителите във Франция, до докторантура. Десетки негови талантливи избраници са учили в най-престижните френски училища. Някои остават във Франция, други се връщат в България и подпомагат обучението на следващите поколения.

Имението Фурш във Франция, което двамата със съпругата му Нели вдигат буквално от руините на изоставени сгради отпреди войната, и днес продължава да е средище за талантливите му последователи. „Паралелно на другата ми дейност създадох тази къща с дух – споделя професорът. – Нели завърши Лувъра, тя направи докторантура по археология, и двамата имаме вкус и желание да правим хубави неща.“

Дълги години в имението кипи живот. Едни сътрудници идват при професора да си четат докторските работи, а други секат дървета и облагородяват парка. И днес Фурш събира талантливите ученици на професора – българи и чужденци. „Нашите ученици стават професори, научни дейци, но са постоянно с нас. С тях създадохме училищата в България. Ние имаме 102 лауреата на конкурса „Минко Балкански“, много от тях днес са надминали мен, учителя си, и са станали големи, големи хора. А има ли по-голяма радост за учителя от това, учениците му да го надминат?“, споделя с гордост професорът.